Игри

Информация за страница Севлиево

Севлиево е град, разположен в централната част на страната, в Габровска област. В нея населеното място е второ по големина и освен това изпълнява функциите на административен център на едноименната община. Градт в Централна Северна България е на близко разстояние от географския център на страната. 201 метра е надморската височина, като това е най-ниската точка в населеното място. Климатът е предимно умерено – континентален, а е налице и голяма температурна амплитуда между най-ниските и най-високи градуси през годината. Историята на града е богата и интересна, а нейните корени трябва да се търсят с проучването на средновековното населено място Хоталич. До момента направените там археологически проучвания показват, че именно той е най-големият по площ български град в епохата на Средновековието. Това важи при положение, че не се смятат границите на столиците Плиска и Преслав. Поради голямата оскъдност на повече информация за този град, няма достатъчно доказателства да обвързването му с някой археологически паметник.

   Като цяло в областта липстват следи от проучвания, правени от съвременни изследователи на истоията на Севлиево. Известен е обаче малък надпис от камък, открит от Данаил Бурски. Той се намира край Батошевския манастир и впоследствие бива пренесен в столицата София. Тефтерчето на този откривател оцелява по чиста случайност в годините, когато страната преживява тежките бомбандировки по време на Втората световна война. Близките на изследователя го предоставят на Никола Ковачев, който прави текста публично и обществено достояние през 1959 година. Според него, това е единственият надпис, който изобщо свидетелства за съществуването на града. Независимо че в тази част историята на населеното място е оскъдна, през годините тя започва да става обект на постоянен интерес. Така например е известно, че в документ от 1550 година се разкрива каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. Във въпросния документ са вписани ленните владения. Каазата Хоталич и село Севли са вече официално споменати в друг османски документ, който се отнася към 1618 година. Това е напълно достатъчно да се направи извода, че още със завладявнето на Северна България от страна на османците крепостта е разрушена. Съдбата на населението също е тежка – то бива прогонено от родното си място.

   В долната част на града – в самата равнина – пък се заселват османските поробители. Така името на селището става Севлиево, като постепенно се разраства и увеличава в различни аспекти. По-късно са иззети функциите  на средновековен административен център, какъвто е бил до този момент. Селището започва да играе важна роля, като става едновременно културен, стопански и икономически център на региона. В наши дни градът продължава да бъде един от големите в своята област, като броят на местното население е 22 676 души. В религиозно отношение живеещите там хора изповядват източното православие в по-голямата си част. Две са православните църкви, където населението може свободно да изповядва религията си. Това са съответно храмовете Св. Пророк Илия и Св. Троица. Освен тях, има още Божия и методистка църква, както и Църква на адвендистите от Седмия ден. Нейният състав наброява общо 30 души. Църквата Шалом също е сред храмовете, които се намират на територията на града.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker